помагач

Bulgarian

Etymology

пома́гам (pomágam, “to help”) +‎ -ач (-ač)

Pronunciation
  • IPA(key): [pomɐˈɡat͡ʃ]

Noun

помага́ч • (pomagáč) m (feminine помага́чка)

  1. helper
  2. (juridical) accessory (a legal subject [person or institution] which indirectly contributes to a crime)

Declension
Declension of помага́ч
singular plural
indefinite помага́ч
pomagáč		 помага́чи
pomagáči
definite
(subject form)		 помага́чът
pomagáčǎt		 помага́чите
pomagáčite
definite
(object form)		 помага́ча
pomagáča
vocative form помага́чо
pomagáčo		 помага́чи
pomagáči

References
  • “помагач”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
  • “помагач”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010

Macedonian

Pronunciation
  • IPA(key): [ˈpɔmaɡat͡ʃ]

Noun

помагач • (pomagač) m (feminine помагачка)

  1. helper

Declension
Declension of помагач
singular plural
indefinite помагач помагачи
definite unspecified помагачот помагачите
definite proximal помагачов помагачиве
definite distal помагачон помагачине
vocative помагачу помагачи
count form — помагача

Serbo-Croatian

Pronunciation
  • IPA(key): /pomǎɡaːt͡ʃ/
  • Hyphenation: по‧ма‧гач

Noun

пома̀га̄ч m (Latin spelling pomàgāč)

  1. helper

Declension
Declension of помагач
singular plural
nominative пома̀га̄ч помагачи
genitive помага́ча помагача
dative помагачу помагачима
accusative помага́ча / пома̀га̄ч помагаче
vocative помагачу помагачи
locative помагачу помагачима
instrumental помагачем помагачима
This article is issued from Wiktionary. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.